Пътуването в трамвая ми дава онези жизненоважни 20 минути на ден, в които мога да остана насаме с мислите си. Днес докато пътувах се замислих над следното - мога ли да напиша всичко в блога си - най-съкровени мечти, тайни, планове, тревоги...

За мен блогът ми е едно много приятно местенце за писане, като уютна стая, където мога да се сгуша, когато ми омръзне от суетата на деня. Нещо като работен кабинет - стая в старо имение с високи тавани, където моя милост седи на старинно бюро и пише мемоарите си на антична пишеща машина...
Остава обаче въпросът дали напечатаните страници трябва да останат защлючени в бюрото или да бъдат публикувани, за да станат достояние на всички.

Всичко ли може да се изкара наяве или блогът е място за по-неважни неща, по-непритеснителни и по-неразобличаващи подробности от личния живот?

Въпрос на личен избор, колко високо е летвата на автоцензурата и настоението в точно определения ден :-))